вторник, 2 юни 2009 г.

Зелено или синьо ?

Ако още се колебаете за кого да гласувате и фаворитите ви са Синята коалиция и Зелените, този пост е за вас.
Ако пък вече сте направили своя избор – нямам амбицията да ви разубеждавам, но по-долу може да намерите полезна информация и анализ на евентуалната следизборна ситуация.

Започвам с уточнението, че следващите разсъждения се отнасят за изборите за национален парламент. И ясно си давам сметка, че евроизборите ще са перфектния индикатор за това кой ще е най-добрия избор за родния парламент и че всички проучвания до момента могат да се окажат доста неточни.

1. При очакваната изборна активност 50-60 % за влизане в парламента са необходими 140 – 160 хиляди гласа. (6,7 млн. имат право на глас)
2. Според социологическите проучвания сигурни участници в следващото народно събрание са ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС, Атака и Синята коалиция. Последната според ЦИК, СГС, П.Ю., П.Р. и пр. не е толкова сигурен участник.
3. За да има възможност за управление без участието на КБ и ДПС, те двете + Атака трябва да вкарат по-малко от 120 депутати. Включвам Атака в сметката защото те по природа са си опозиция и колкото и да е закъсал, никой не би управлявал заедно с тях.
4. При мажоритарните кандидати следното изглежда ясно отсега:
4.1. ДПС печели в районите Кърджали, Разград, Силистра, Търговище и Шумен (общо 5);
4.2. Още не се знае къде кой кандидат от кого ще бъде подкрепен, но съдейки по резултатите от последните парламентарни избори (има ги на http://www.2005izbori.org/results/index.html) в следните области КБ+ДПС едва ли ще съберат повече от 1/3 от гласовете, което би трябвало да ги изключи от борбата за мажоритарни депутати, а именно Варна, Велико Търново, Габрово, Ловеч, Перник, Пловдив град, Русе, 3те Софийски района и София област (общо 11).
4.3. Да бъдем консервативни и предположим, че в останалите 15 района КБ, ДПС и Атака успеят да спечелят мажоритарните избори.Това означава, че по пропорционалната система, те не трябва да получат повече от 99 депутатски места.
5. Което води до следната проста сметка – 209-99 = 110 депутати от пропорционалната квота необходими за управление на ГЕРБ+Синята коалиция+...
Според последните проучвания при влизане само на посочените във втора точка 5 партии ГЕРБ+Синята коалиция събират не повече от 95 места. Което прави многоточието от по-предното изречение решаващо.
6. Разпределението на 209-те пропорционални места в следващия парламент ще се извърши по метода на Хеър – Ниймайер, кйто за разлика от използвания преди метод на Д’Онт (сравнение на двата метода - http://www.mestniizbori.com/index.php?option=com_content&task=view&id=252&Itemid=29) се счита за по-справедлив и удобен за по-малките партии.
7. При избирателна активност 50-60% ‘цената’ на един мандат е 16000 – 19000 гласа.
Партия получила 10% от вота може да има 22-25 места, докато при 11% подкрепа, местата в парламента са 24-27. Тоест допънителния 1% за Синята коалиция би се превърнал в 2-4 места повече.
От друга страна партия с 3% от вота ‘има’ 6 мандата. Партия с 4% обаче получава 10-12 места, тъй като може да се включи преразпределението на мандатите на партиите непреминали бариерата от 4%. В този случай допълнителния 1 процент води до увеличение на местата от 0 до 12.

Очевидно 12 е повече от 4 и гласът ви за Зелените би бил 3 пъти по-ценен в борбата за ново управление от този за Синята коалиция или ГЕРБ. Последния, като водещ в социологическите изследвания, по линия на конформизма ще привлече не малка част от колебаещите се десеттина процента и 95те места от точка 5 ще станат над 100, които заедно с десетината места на Зелените и 10 мажоритарно избрани депутати биха осигурили (макар и крехко) мнозинство.

Представените до тук аргументи са по-скоро технически, отколкото политически, но ако сте стигнали до момента да избирате между зелено и синьо, значи сигурно сте запознати с това кой от тях за какво се бори.

Ще кажете, че никоя агенция не дава повече от 1-2% за Зелените? Ами замислете се колко от избирателите им стоят до някой стацинарен телефон и чакат да им се обадят от някоя социологическа агенция. Повечето са ‘мобилни’ млади хора, които като мен са убедили и баба си да гласува за тях :)

сряда, 15 април 2009 г.

Google бомба "избори"=Зелените

Какво ще кажете да утилизираме мощта на Гугъл бомбата за да популяризираме партия Зелените и да помогнем на кампанията им за изборите?

По конкретно, предложението ми е когато някой напише "избори" в Гугъл на първо място да излиза сайта на Зелените - www.bulgariangreens.org

Имат нужда от помощ и със събирането на средства за депозит за участието им на изборите. Който може и иска - да помага!

сряда, 25 март 2009 г.

Беззаконието на законодателите

Влиза един човек в бар и си поръчва:
- Една водка.
- Нямаме! - отговаря бармана;
- Едно уиски тогава.
- Няма!
- Добре, поне една бира ми сипи!
- Няма и бира.
- Е как така! Тука никакъв алкохол ли няма?
- Ами пич, това е бар все пак!

Такова е положението в парламента в момента - не дори виц - истински тъпизъм!
Опитите за промени в закона за далекосъобщенията позволяващи на вътрешното министерство да следи каквито си иска трафични данни, когато си поиска, и без да се обяснява на никого за това, освен че са против разбиранията на гражданите за техните свободи, освен че се прокарват по време когато има много по-важни закони за приемане, противорвчат и на редица вътршно-парламентарни правила.
Сега разбирам защо така старателно, с щитове и палки, подопечните на вътрешния министър защитаваха парламента на 14 януари тази година. Не било за да се брани демократичната институция парламент (колко е демократична е отделен въпрос) от вандали и виртуални бомбаджии. Било за да може после министъра спокойно да пикае на правилата на същата институция и за пореден път да направи опит за изнасилване на все още младата ни свобода.
Проблема явно е че досиетата вече не са в дневния ред на обществото. Планината от компромати в архивите, върху която бе изградена политическата ни система е на път съвсем да се слегне. От тук идва и нуждата за безконтролно следене - за да може да се докопат от меверето до колкото се може повече кирливи ризи на колкото се може повече хора.
Другия проблем в проектозакона е възможността за създаване на медиен монопол - чрез цифровизацията на всички телевизии, което ще се реализира от 1-2 фирми. Дори сигурно имат идея да се откажат от следенето, само и само да минат текстовете им за цифровизация.

Предстои да видим.

неделя, 22 март 2009 г.

За начало

Това е блог, в който ще публикувам добри (според мен) идеи за превръщането на България в страна, от която младите хора да не искат да се махнат.

Идеята за блога се зароди през март 2009, когато разочарованието ми от системата (разбирай политическа, обществена и пр.) достигна висоти, които не подозирах че съществуват. Започнах да се питам какво още правя тук? Успоредно възникна и въпроса с какво мога да променя нещата? С протести явно не става. Поне не и докато много от хората не са започнали да гладуват (а те не са, както беше зимата на '96-'97). Единствения друг механизъм, по който граждаското ни общество би могло евентуално, може би, при щастливо стечение на множество обстоятелства, да промени нещо в работещата за себе си държавна машина е чрез избори. Или, дано доживея да видя - национален референдум.
Това обаче са механизми, които могат да сработят само ако всички, на които ни е писнало, излезем и гласуваме. Да, знам че всички политици са маскари и гледат да се нагушат колкото могат, но когато не направиш избора между по-малкото и по-голямото зло, обикновено ти се случва второто и следващия избор пред който се изправяш е още по-неприятен.

Та амбициозната цел на този блог е точно тази - да мотивира хората, които искат системата да се промени да го направят по начина предвиден в самата система, бавно, трудо и несигурно или с други думи - еволюционно. Защото просто още не сме нация способна на революции.