Беззаконието на законодателите

Влиза един човек в бар и си поръчва:
- Една водка.
- Нямаме! - отговаря бармана;
- Едно уиски тогава.
- Няма!
- Добре, поне една бира ми сипи!
- Няма и бира.
- Е как така! Тука никакъв алкохол ли няма?
- Ами пич, това е бар все пак!

Такова е положението в парламента в момента - не дори виц - истински тъпизъм!
Опитите за промени в закона за далекосъобщенията позволяващи на вътрешното министерство да следи каквито си иска трафични данни, когато си поиска, и без да се обяснява на никого за това, освен че са против разбиранията на гражданите за техните свободи, освен че се прокарват по време когато има много по-важни закони за приемане, противорвчат и на редица вътршно-парламентарни правила.
Сега разбирам защо така старателно, с щитове и палки, подопечните на вътрешния министър защитаваха парламента на 14 януари тази година. Не било за да се брани демократичната институция парламент (колко е демократична е отделен въпрос) от вандали и виртуални бомбаджии. Било за да може после министъра спокойно да пикае на правилата на същата институция и за пореден път да направи опит за изнасилване на все още младата ни свобода.
Проблема явно е че досиетата вече не са в дневния ред на обществото. Планината от компромати в архивите, върху която бе изградена политическата ни система е на път съвсем да се слегне. От тук идва и нуждата за безконтролно следене - за да може да се докопат от меверето до колкото се може повече кирливи ризи на колкото се може повече хора.
Другия проблем в проектозакона е възможността за създаване на медиен монопол - чрез цифровизацията на всички телевизии, което ще се реализира от 1-2 фирми. Дори сигурно имат идея да се откажат от следенето, само и само да минат текстовете им за цифровизация.

Предстои да видим.